Friday, January 4, 2008

А помниш ли?




„А помниш ли?” ... ми каза тя,
Показвайки на планер в/ъв небето,
Намусен й отвърнах, аз отдавна не летя,
Нали разбираш, къща и жената, и детето,
Сменил съм вятъра, с удобният фотьойл,
И нервното крило забравих в висотите,
Стоях смутен пред нея, разсъблечен, гол,
Не смеейки да я погледна във очите,
Не казах как избрах домашният уют,
А аз купих ги, както се купува бира,
Без обич, без мечти, в душата смут,
И губейки единствена жена, която ме разбира ...
===============================================
Защо ни е ...

Защо ни е да си говорим,
Когато можем просто да мълчим,
И вместо да се дразним и да спорим,
Май е по-лесно да се гушнем и заспим,

Защо ни е да си говорим,
очите ти ми казват всичко и без глас,
Че няма смисъл с тебе да се борим,
За любовта, защото тя е вътре в нас,

Защо ни е да си говорим,
Ти ме разбираш само по движения,
Запалихме свещичка, за да се помолим,
Животът да не се превръща в поражение ....
===========================================
Страхувам се

Страхувам се, че ти не си със мен,
че някой друг сега целува ти косите,
страхувам се, че в нощ ще се превърне ден
и че във лед превръщат се сълзите,
във лед, а не в снежинки- бели, леки,
страхувам се, че аз от неговия студ
ще се превърна в айсберг и навеки
ще плувам във илюзиите си като луд,
страхувам се от светлина и тъмнината,
от вятъра, водата и звезди,
страхувам се и се затварям в самотата,
но тъжно е, страхувам се, не го прави и ти ...
==============================================
Оправдания

И оправдания са безполезни днес,
Напразно дразнят гърлото в безсилие,
Във самота затъвам, грозно, без финес,
И не помага никакво усилие,

Мълчание е злато - ненавиждам,
Аз тишината, носеща ми страх,
И вместо подиум и трон, аз виждам,
Величие превърнато във прах,

Недежда, като гума спукана,
Издава стон – последен, глух,
О, как аз ненавиждам златото,
Напразно целият превръщам се във слух .
=======================================
Красота

Грациозна котешка походка,
На вълните шепот през нощта,
И към хоризонта плаващата лодка,
Карат да работи мисълта,
И да виждаш опитите нежни,
На кокичето пробиващо си път,
Или блясъкът на планините снежни,
Топъл и уютен домакински кът,
Виждаш ли, прекасна е земята,
И дори внезапен удар на змия,
Е също малка част от красотата,
Жалко ... , че не всеки го видя .
==================================
Самота и смъртта

Самота и смъртта днес са толкова близки,
те изпълват бавно моите клетки,
и превземат мечтите, желания, мисли,
във ръката е чаша със уиски,
аз седя на далечна планета,
дъжд студен ме намокри отдавна,
някъде ти злостно пак ми се смееш,
със усмивка студена, превзета,
във ръката цигара догаря,
свещ изобщо пък не й се гори,
тази нощ пак самичък останах,
и вратата пред мен се затваря,
аз седя, и на нищо не вярвам,
търся някаква своя вина,
топла пепел във чашата падна,
тихо си отиде любовта,
самота и смъртта днес са толкова близки,
те ми шепнат и ме викат след тях,
и мечтаят със тях да остана,
но пред тях аз все пак избрах уиски.
====================================
малки ...

бели, чудни сънища, в твоите очи,
все различни пътища, някъде си ти,
блясък и изчезваш, пак е празен ден,
бели, чудни сънища, вече са и в мен .

***

Работи, поне за да не молиш: дай,
Обичай, въпреки, че някой те е наранил,
Танцувай, все едно, че песен е безкрай,
И пей, без да ти пука, че си пил ,
Живей, все пак земята не е рай ....