есен, зима, вятър...

~***~

идва зима,
идва, красива, но толкоз студена,
идва забрава,
няма чувства, няма те, и мене ме няма,
няма рима,
няма нужда дори и от дума,
нищо не става,
нищо не чувствам и не съм родена,
нищо....нима?
тук съм все още, искам да умра .....

****************************************
идва есен

Аз сбогувам се със лятото златисто,
Белите брези пред мене без листа стоят,
Всичките безсрамно са съблечени,
Тихо е и птиците не ги безпокоят,

Аз вървя сред тях, пред мене есен,
Ми постла килим от мъртви клонки,
Този път е мрачен, тих и не е лесен,
Птиците летят в небето във колонки,

И със тях отлитат смях и моя радост,
Топлината изоставя ме и ставам леден,
Ех поне небето има малко жалост,
И дарява слънчев лъч на мен последен,

Аз забравям за деня, за лятото, за есен,
Разпилявам чувствата си, мисли, дните,
И ще се загубя, ще изчезна, и самотен,
Ще тревожа с вятъра на хората косите,

Със мъглата ще се сливам, над земята сива,
И ще спя в люлка денем, бяла, снежна,
Нощем ще приказвам аз с луната дива,
И ще чакам пролетта,да ме събуди, нежна ...

***************************************************
вятър...

Студеният вятър нежно гони мрака,
Той в приказка стара сега ще те върне,
И слънцето също е тук, и те чака,
С лъчите си иска да те прегърне,

И черното яке не е преграда,
А за любов няма пречки в цяла вселена,
И влюбват се демони дори в ада,
А ти си жена, и за мен си родена,

Цветя, кристални чаши, свещи,
Почувствай със душата си ти този ден,
И време е спряло,за да не ни пречи,
И само вятъра, те носи при мен..