Съдбата крие ключове...

Прости й

Прости й на жената, тя е винаги сред страсти,
Лавина чувства я затрупва всеки ден,
Душата е разкъсана на части,
И тялото, на огъня е в плен,

Прости й на жената думите студени,
Върви по тънък лед тя надломен,
И скита се сред снежните морени,
И да я стоплиш ти си задължен,

Прости й на жената вечната й слабост,
И на ръцете нежно я носи,
И във очите й ще виждаш само радост,
А устните ще са усмихнати,

Прости й на жената и неизиграни роли,
Дарявай ароматни, пролетни цветя,
Пази я от тъга, от болка, чужди воли,
И сам ще видиш, че за теб е всичко тя ....

**********************************************
Тази нощ...

Тази нощ е по-дълга за мене, от нечий живот,
И студена мъгла – нощна птица ми лети над душата,
На тревата стои на умряла мечта ешафот,
Той без жалост, обеси студено сърцата,

Във мъглата за вечна любов се разсея нашата рима,
Ти замина и затръшна със сила вратата,
Ти не вярваш в съдба, и мечтите ти бяха от глина,
Изпочупи ги ти и захвърли студено в краката,

Не помагат молитви ни дневни, ни нощни във мрака,
Има срещи и има раздяли, но няма случайност,
Ще изчезне и болка, любов пак мълчаливо ще чака,
Да я срещна, но сега ще ме чака заедно с вярност...

***********************************************************
Сънят не идва

Сънят не идва, нищо не помага май,
Аз нервно къпя се със каменна вода,
Наред е всичко, но земята не е рай,
Аз просто свиквам на самотна свобода,

От болка уча се да викам, но без глас,
Да плача аз от мъка, без сълзи,
В очи да гледам, строго, без захлас,
И да прекрачвам туй, в краката що пълзи,

Аз уча се, но са излишни мъки мои,
С червени линии отдавна съм задраскал,
Приятели и врагове, страхливци и герои,
Не съм аз ученик, не съм и даскал,

Слушалки на уши и музика в тях силна,
Светът умря, като японски самурай,
Вечеря ще подготвя подредена, стилна,
Но само че куршум ще стане неин край....

***********************************************
Май не е смърт ...

Май не е смърт, но не е и живот.
Пътувам в сива мъка и безкрайна суша.
Там някъде лети щастливият народ,
А аз едвам се влача във калта до гуша,

Съдбата крие ключове от моята килия,
И тоз октомври, с постоянни дъждове.
Безсънна нощ май току що премина,
Ама и ден ще ни посрещне като врагове ...