Стоеше до прозореца тя ...

Стоеше до прозореца тя, но не плачеше,
Сълзите й отдавна бяха свършили,
Тя на небето скритият знак търсеше,
Но тъмни облаци надеждите прекършили,

А улици, капанчета и лампите – все същите,
Тя подминаваше ги с поглед, горд и плах,
Все тъй бездушни покрай нея бяха къщите,
И всичко чуждо бе, потънало във прах,

Да се обади искаше, но никой нямаше,
И да излезе, но вратите са затворени,
И как й липсваше това което даваше,
Надежда лъч на скъпите й спомени,

Захвърли аромати които пролетта навя,
Забрави хубави и весели мелодии,
Но огледалото да счупи не посмя,
Което й напомняше, че всичко е пародия,

Тя търсеше във себе си все някой,
Който ще я намери, ама не търси той,
Обърка се във срички и във стихове,
Подмина всичко и не каза стой ....

Не чуваше сарказъм, ненавиждаше,
Писма, които не за нея се заделяха,
Стоеше до прозореца, звезди не виждаше,
Стъклата от живота я отделяха ....
===============
Блясъкът на ...

Блясъкът на мълния в небето,
Плавните извивки на змия,
Или устремени към безкрайното,
Пролетните, първите цветя,
Капки, отразяващи в тях цветовете,
На бушуващ, неподвластен водопад,
Носталгична музика на ветровете,
Или морско раче ходещо отпред – назад,
На огромните вълни среднощни буйства,
На гората призрачна, измамна самота,
Всичкото това вълнува наши чувства,
Всичко се нарича просто – красота ...