Твоята стихия, живот ...

Твоята стихия ...

А черното море, за мене днес е бяло,
Не снежно, а невинно, красиво до забрава,
Грижливо ме обгръща с прозрачно одеяло,
И лунен лъч надежда, то истински подава,
И пясък не оставя, следи от крака боси,
Аз слънцето не чакам, че влюбих се в луната,
Тя горделива е и чувствата не проси,
Но пътят вижда се, по гребен на вълната,
Усмихва се потайно, прекрасна, фина, лека,
Фатална светлина, омайваща магия,
Напред към светлината, по лунната пътека,
И аз вървя по нея, към твоята стихия ...
.........................................................................

живот ...

Живот напразен, и сълзи напразни,
Не ще стопят миналогодишен сняг,
Затрупани са вече наши страсти,
И нищо няма да измие този грях,

Но пък сърцето, още те обича,
Или агония това последна е?
Не мислите, а тялото ти ме привлича,
Но чувствата ми казват твърдо – не!

Нощта за жалост е за мен пазач,
Ще ме затвори пак в(ъв) онзи чуден сън,
Обаче ден, разсява този здрач,
Защото ти си се изгубил нейде вън,

Живот напразен, вече не е с нас,
Не ще да спре стремителният бяг,
Не ще прескочи, този съдбоносен час,
В(ъв) който ти си вече моят враг ...