Разкажи ми...

Разкажи ми ...

Разкажи ми как вълната ласкаво гали морският пясък,

Как флиртувайки вятър листенца подхвърля в полето,

И защо на срамежливата бяла роза чаровен е блясък,

Откъде ли се взима разноцветна дъга във небето,



Разкажи ми за капки роса по златисти малини,

За червеният залез, за сърцето,за твои вселени,

И защо ли така те обичам, ти също кажи ми,

И кога ли ще видя очите ти пак аз искрящо зелени,



Разкажи ми къде ли сутрин отиват от небето звездите,

Светлината която ми даваш, тя къде ли изчезна,

И защо ли когато обичаме, нощи се сливат със дните,

А при раздяла се превръщаме в статуетка желязна,



Разкажи ми за какво да живея, когато те няма до мен,

Телевизор е скучен, а в книгите е излишно красиво,

А пък моят живот се е смачкал, като кърпа от лен,

И разбирам, че през цялото време вървял съм накриво...

.........................................................................................................

Арисаемско ...

ха, ти ме караш да се смея, о горката,
какво ще предоставиш срещу груба сила,
не, ти ще плачеш ,там, пред мен в краката,
когато аз ще му копая сам могила,

а ти ще гледаш бледа, мълчалива,
как гаснат въгленчетата на живота грешни,
нагледен пример, моята сила дива,
ще смаже силата на твои рими смешни,

ще го пречупя с кръв аз твоят нрав,
и всеки път когато ще отлиташ,
ще чувстваш с кожата си моят гняв,
а и на смърт поклонник ще обричаш...

от розата аз ще направя стъклен рог,
ще пия вино аз от него като цар,
аз те обичам, но за мене няма бог,
защото аз на дявола съм дар..

.........................................................

Аз ще ...

Аз ще мина през болка тази,
За един ден, за година, за век,
Няма нищо, че бог не ме пази,
И е забравил, че аз съм човек,
Аз от мене вече нищо не давам,
Спомените изгоряха в/ъв/ мрака,
И не искам аз тук да оставам
Някой друг, там отсреща ме чака,
Погледни ти на моята длан,
Виждаш път, и недей ме моли
Да остана, в/ъв/ твоят аз стан,
Много силно ще ме заболи,
Не съм вечен, аз съм само мит,
И на скално парче аз съм фреска,
Лешояди ще пируват на моята плът,
Щом завърши на живота ми пиеска,
Аз те моля не ме докосвай,
Нямам огън, нито топлина,
Нямам сили, а и ти не прахосвай,
Толкоз важна за друг светлина,
Ще изчезна, ще се преродя,
Но за мястото си пак ще се боря,
Ще вървя, ще пълзя, ще летя,
За да гледам щастливите хора...